Дъждовно реге аз и ти,
душите ни са тъй сами,
дъждът без милост в нас вали,
какво му сторихме кажи.
Онази тъжна истина,
че повече не искаме,
да се докосваме в нощта,
е най-голямата лъжа!
Припев:
Истина е че те няма
и тъгата ми голяма
ме измъчва и раздира,
сякаш нещо в мен умира.
Истина е че си болка,
много страшна,тежка болка,
бяхме с тебе тъй щастливи
а сега дали сме живи!
Истина е че си болка,
много страшна,тежка болка,
бяхме с тебе тъй щастливи
а сега дали сме живи!
Дъждовно реге пак звучи,
дъждът без милост пак вали,
защо не ти простих греха,
една единствена лъжа,
нима не съм те лъгала,
когато там зад ъгъла,
и аз в мислите си бях,
прегърната от нечий грях!
Припев:
Истина е че те няма
и тъгата ми голяма
ме измъчва и раздира,
сякаш нещо в мен умира.
Истина е че си болка,
много страшна,тежка болка,
бяхме с тебе тъй щастливи
а сега дали сме живи!
