Една мечта голяма си отива,
мечтата ми да бъда с теб щастлива.
Душата ми от болка се разкъсва
за връщане назад е вече късно.
Земята върза мен и теб голяма,
но вече ще е тясна тя за двама.
Дано от грях сърцето си опазя
и не превърна любовта в омраза.
Припев:
Как ще разделим света с тебе на две
как ще бъдем отсега с тебе врагове?
Как и спомена за теб да разруша
като ти си в моята душа.
Когато имах тебе всичко имах
от радостта с пълни шепи взимах
не беше писано да сме щастливи
останахме със спомени горчиви.
Земята върза мен и теб голяма,
но вече ще е тясна тя за двама.
Дано от грях сърцето си опазя
и не превърна любовта в омраза.
Припев: (х3)
Как ще разделим света с тебе на две
как ще бъдем отсега с тебе врагове?
Как и спомена за теб да разруша
като ти си в моята душа.
