Думите си върни, тези, че тръгваш ти..
Сянка от любовта, с това ли да заспя ?!
В студеното легло, ти си полудял, питам защо ?!
В ръцете ти кърви, сега душата ми..
Ще я довършиш ли, не не ме мъчи..
Няма, няма как да го скрия, името ти как да изтрия..
Зная, че си щастлив докато ме убиваш..
Няма, няма, няма как да избягам,
тръгнеш ли поне ще разбиеш ти, сърцето ми..
Знаеш го сам, добре.. Как си мълчал, пред мен.
Малко наивно е, ала като дете,
се разтрепервам чак, и сърцето ми става на прах..
В ръцете ти кърви, сега душата ми..
Ще я довършиш ли, не не ме мъчи..
Няма, няма как да го скрия, името ти как да изтрия..
Зная, че си щастлив докато ме убиваш..
Няма, няма, няма как да избягам,
тръгнеш ли поне ще разбиеш ти, сърцето ми..
