Ти още като дете
Играеше на въже,
Препъваше хора,
Бягаше във двора със смях.
Но вече не си момче –
Забрави това въже,
А в него се спъна,
Падна и дочу нечий смях.
Ти знаеш, че в твоя бяг
Понякога слагат крак,
Но ти продължавай –
Падай и ставай със смях
