Ела, девойко,
нека идем сами
там,където прибоят
с бяла пяна шуми.
Нощта е светла,
виж - изгрява луна
тя разпръсква в морето
чудни светли петна
Далечен фар пред нас трепти
прилива буен слушай ти
чудни легенди той реди
непрестанно.
За миг поспри, склони глава
с най-вдъхновените слова
искам сега да те зова
моя искрена, предана, пламенна, първа любов.
Редят вълните
звучен морски концерт.
Чуй как в същия ритъм
бие мойто сърце.
Не си отивай,
виж вълните безброй,
цяла нощ не заспивай
още малко постой.
