Малък град –
беше свят за нас…
Свят, свят… и хора,
светлина…
Някъде там, в града,
сред шумящи листа
шумолят и стъпки,
отвяни от есента…
Припев: (x2)
Забравих си шала,
забравих и теб до мен –
останаха в дните,
в чашата чай
със мойто лице…
Тихо остана след теб –
разля ми и чая
и просто пое…
Аз се смея без глас,
чувам твоя смях
във разлятия чай,
във моя си рай,
мечтаех, желаех теб…
Припев: (x2)
Забравих си шала,
забравих и теб до мен –
останаха в дните,
в чашата чай
със мойто лице…
Във чашата чай
със мойто лице… (x2)
