Аз искам да изплувам от калта, отдавна в нея сме затънали.
Аз искам да разбия тази клетка, отдавна в нея сме заключени;
Кой накара ни да вярваме в лъжа?
Аз искам да се събудя от съня, дълбоко в него сме потънали,
Аз искам да разкъсам този обръч обречени да живеем и мълчим,
До кога ще чакаме, до кога ще спим?
Кой избрал е вместо мене моя път?
Мечти дълбоко гният, приятели лежат далеч,
Остава само да се скриеш в своята клетка-сам.
Вървя и виждам хора да спят, деца умират в студа,
И майки гърчат се от страх, остава само да се скриеш сам.
