Колко пъти виждам те пиян от любов,
от мъка търсех аз смъртта, цветя на гроба ми в нощта.
Сълзите мой пресъхнали, душата ми пустиня,
самотна бях в своите дни, без мечти от тебе разрушени.
Припев:
Не, не търсим милостиня, ние в любовта,
изгубили сме ние пътя на щастие и топлина.
Розите пък не увяхват, щом са без бодли,
сърцата наши не умират, щом любов в тях гори.(x2)
В нас боли.
Сега отново двама с теб от страст горим в нощта,
мъгла любовна обвила е нашите сърца.
Открихме пътя двама с теб, изгубен в нощта,
щастлива съм аз днес с теб, окриляна от любовта.
Припев:
