Денят със мъка спуска завесите пак,
градът потъва бавно, потъва в черен мрак.
И тъжни чувства разни, блуждаят вече в мен.
Дали ноща ще иска да падне някой в плен?
Дано не бъда героят, угаснал в нейна власт.
Молитвата си бързо ще кажа аз на глас.
Преследват ме въпроси за моите грехове.
Преследват ме в съня ми и моите страхове.
Очаквам сташна сянка да легне върху мен,
а тя ме плаши много с духа си заледен.
Страх във душата,
страх от неканен гост.
Страх от съдбата
без отговор е всеки мой въпрос.
Страх от вината.
Страх от лъжите ни,
страх от тъгата.
Крещя от болки.
Искам край на дните ми.
