Как се уморих да лъжа моето сърце,
че не съм без тебе тъжна, че ми е добре.
Как опитвах се да мамя себе си дори –
друг целувах, друг прегръщах, а ми липсваш ти!
Не зная.
Припев:
Ако се срещнем пак даже и след 100 години
как да отминем как щом от любов тъй боли ни?
Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем
всяка надежда знам в нас ще умира последна!
Как отново да обичам със сърце от лед,
тъй горещо и тъй жадно както исках теб!?
Празната кутийка в мене, не, не е сърце –
друг отказва да приеме, иска само теб!...
Не зная.
Припев:
Ако се срещнем пак даже и след 100 години
как да отминем как щом от любов тъй боли ни?
Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем
всяка надежда знам в нас ще умира последна!
