"Грешка на слабостта" те наричах досега.
Тръгвам си сутринта и край.
Лошото е в това, че не вярвам, че ще спра -
казвам ти, най-добре го знам!
Не оставай тук, чуваш ли ме - ще се влюбя!
После никакъв шанс да те загубя!
Припев:
Но ти и пак, и пак звънеше,
дори да чуваш сигнала "заето".
Да тръгвам пак и пак болеше,
но, вярвай, най-доброто беше!
Но ти и пак, и пак звънеше.
Заби се като трън в сърцето.
Бях за теб недостъпна -
как сега да си тръгна аз?!
"Грешка на паметта" всичко с теб ще нарека!
Тръгвам си и това е край.
Не оставай тук, чуваш ли ме - ще се влюбя!
После никакъв шанс да те загубя!
Припев:
Но ти и пак, и пак звънеше.
Да тръгвам пак и пак болеше!
Забиваш се като трън във сърцето ми!
Припев:
