Щом настъпи в мене зима и към тебе аз изстинах,
ти вина недей споделя, тази зима я разделя.
Ти не питай за вината, в грях живяха ли сърцата,
ти не питай за вината, да си забравим имената.
Припев: (x2)
Че уморени и студени аз и ти,
когато щастието бяга сме сами.
Когато нещо си отива без вина,
убиваш нечия съдба.
И когато спреш на прага, твоите стъпки ще позная,
ще остана зад вратата, ще споделя с тишината.
Ти не питай за вината, в грях живяха ли сърцата,
ти не питай за вината, да си забравим имената.
Припев: (x4)
