Върни се, след теб любовта ми
превърна сърцето ми в рана.
Не можем да сме разделени
обичаме се и връщане няма.
Нощем все още мисля за теб.
Не си мисли, че ще ти е
по-добре без мен.
Деня е празен, самотата ме убива.
Няма те до мен, когато слънцето се
скрива.
Обръщам се назад и виждам как бавно
губя това, за което живях.
Още ли копнея за твоята отдаденост?
Дали за тебе бях просто като даденост?
Преди бяхме едно и от това сега какво
остана-сега съм стар познат, който
ближе стара рана. А нашия общ път
спря точно тук, където съм сега самотен,
а ти си с друг.
Може би сега не съм този, във който се влюби
и да си тръгнеш те оствих обляна в сълзи.
Знам ако не искаш не мога да те
променя. Разбрах, че те искам немога да те
заменя.
Върни се, след теб любовта ми
превърна сърцето ми в рана.
Не можем да сме разделени
обичаме се и връщане няма.
Ще бъда гаден, но се радвам, че си тръгна.
За последно сбогом ела да те прегърна.
Да лъжеш можеш - знам много добре.
Да ти повярвам - няма как да стане, не.
И без теб ще мога. Правя крачка напред.
Любовта, която имах вече стана лед.
Сега съм спомен. Знам не забравяш,
очи затваряш, с мисълта за мене ставаш.
До него лягаш, ръце протягаш и искаш да си
с мен, в мечтите да избягаш.
Плачеш, псуваш ме, но ме обичаш.
Крещиш на ум, защо отричаш?
Късно е. Стига, моля те спри.
Караме се с думи, а очите са в сълзи.
Да останеме приятели не вярвам, че може.
Ще те намразя - прости ми Боже !
Върни се, след теб любовта ми
превърна сърцето ми в рана.
Не можем да сме разделени
обичаме се и връщане няма.
