Не тръгвай, не си тръгвай още!
За нас има още много любов,
само ти, само ти ме притежаваш..
и само ти ме познаваш дяволски добре!
От твоята любов е първият мой бял косъм,
броят ме за млад, но вътре в мен на 100 съм!
Oт твойта любов убийствената, единствената!
От твоята любов на кожa и кости станах,
от твоята любов отдавна да спя престанах!
Разбирам добре, че трябва да спрем,
не трябва с мен - не до мен е твойто място!
Но питам кой, кой е съгласен с теб дори да е нещастен?
Кой, кой в теб познава всеки белег, всяка рана?
Кой, кой, кой отгоре ни прокле с любов такава,
че умиране да има, но отказване да няма?!
Опитай без мен, макар да боли го искам!
Опитай след мен с други да бъдеш близка..
не гледай назад към нашия ад, живей на инат!
И ако жена разбие сърцето в тебе,
не чакай, ела - вземи си сърце от мене!
Опитай без мен, макар полужив да бъдеш щастлив
Не до мен е твойто място!
Но питам кой, кой е съгласен с теб дори да е нещастен?
Кой, кой в теб познава всеки белег, всяка рана?
Кой, кой, кой отгоре ни прокле с любов такава,
че умиране да има, но отказване да няма?!
И само ти, само ти, само ти ме притежаваш!
Само ти, само ти, само ти.. до края!
Но питам кой, кой е безгрешен - да ми каже, щом ме срещне?!
Кой, кой има право да руши любов такава?
Кой, кой, кой залъгвам, че си тръгваш, че си тръгвам?
Нищо друго не желая - само с теб да съм до края!
