За прошка сега протягаш ръка
и в твоите очи проблясват за миг
две мъжки сълзи.
Недей ме моли за празни игри
с колко лъжи душата ми ти
без милост разби.
Припев: (х2)
Дори парче по парче да събера
аз душата си в нощта
едва ли някога пак
ще бъде за теб цяла.
И мойто сърце тъгува за теб,
но спомена жив за твоите лъжи
безкрайно боли.
И с двете сълзи в твоите очи
и с твойто "прости" не ще залепиш
душата ми ти.
Припев: (х2)
Изпий си кафето без повече думи
и твойта цигара да догори.
Ще тръгна по пътеката лунна
да търся в живота си нови зори.
