Пак до теб започва деня.
Всеки път ме плаши това.
Ти си тук, усещам мига.
И всичко пак невъзможно е.
Цял живот аз съм искал това
Някой да върви до мен, а сега ти си тук.
Отново чувствам вина.
Остава в нас за последен път.
Когато вчера ти ми каза да спра,
аз намерих смисъл пак в това.
Рискувам сам и се връщам там,
където започнахме да търсим в своя живот.
Аз ли тебе намерих в мене?
Ти ли мене намери в тебе?
Заедно,но до кога?
Всеки път за нас е невъзможен.
Там е нощ, а тук денят ми празен е.
Невъзможно е да бъда с тебе.
Пак казвам не
Дали си ти съдбата ми?
Невъзможно е.
Останах без теб.
Някъде по пътя в онзи момент,
аз се пробудих от хиляди заблуди
Ти се сля със всички други
И вече не мечтая с теб,и не галя теб
и не виждам смисъл в мен до теб.
Когато спиш до невъзможни неща
ти решаваш дали ще си тръгнеш.
Ти решаваш дали ще останеш .
Пак си с мен, и пак съм сам .
Всеки от нас намира за себе си.
Някой от нас остава по пътя ни.
Само спри и ще усетиш и ти.
Да бъдеш с мен невъзможно е.
Разбери, че ти не си съдбата ми.
Невъзможно е.
