На нощта си ясен месец,
на деня си светлина,
като твойта хубост, пиле, няма друга,
няма друга ни една.
Ангел ли си от небето,
че на хубост си сама,
на жените си корона, си корона,
и царица, и мома.
С теб сънувам, с теб бълнувам
и въздишам от сърце,
тебе мисля, тебе диря,
тебе диря, теб простирам аз ръце.
И в смъртта си, душо мила,
и на гробните врата,
пак твоето сладко име, сладко име,
ще да шепна със уста.
