По ироничния и поглед ще позная,
тя вече диша въздуха на твойта стая.
Тя вече спи на мойто още топло място
и е щастлива, че на мен ми е ужасно. (х2)
Припев:
Сълзите ми на твойто рамо съхнат още.
Не давай там на другата да ляга нощем.
Сълзите ми да не разкажат вместо мен
какво нещастие е да се влюби в теб! (х2)
Която нямаш - я желаееш до полуда,
когато я спечелиш - искаш друга,
а аз глупачката все още те обичам.
Ах, как боли да се обича безраличен! (х2)
