Една сутрин във фрашкания автобус
дойде ми на акъла този блус.
Почувствах се смачкан, смазан и много зле...
А животът на песен изглежда, че е лесен,
а всъщност май че не е...
Отидох на бачкане закъснял
и тъпият началник ме видял...
И взе да вдига гири, да прави панаири
и конско се опита да чете...
Че животът на песен изглеждал много лесен,
а всъщност никак не е, не е...
Накрая ми писна и му гръмнах една,
отворих с шут мръсната врата.
Излязох на воля, без на никой да се моля,
стига живот на колене...
А животът на песен изглеждал много лесен,
а всъщност никак не е!
Извадих китарата от прахта,
обух закърпените дънки и така...
Бръкнах си в душата -
усетих, дивото зове!
Нали живота на песен
изглежда че е лесен
а всъщност май че не е...
