Когато бях отровен от лъжи,
когато от обида бях сломен,
ти като лъч пред мене се яви
и върна слънцето на моя ден.
Погали ме с магическа ръка,
прошепна ми магически слова.
С възкръснала от болката душа,
усетих пак вкуса на радостта.
[Припев:]
Най–хубавите думи на този свят ще взема,
най–хубавите звуци под синьото небе
и ще напиша с тях най–светлата поема,
за тебе майката на моето дете. (х2)
Целувам твойте ласкави ръце,
целувам твойте искрени очи.
В олтара тих на моето сърце
иконата единствена си ти.
[Припев:] x4
