Има думи излишни понявга за нас,
има думи в сърцата ни скрити.
За какво ни е да казваме всичко на глас,
щом са казали всичко очите?
Замълчи, замълчи...
Има в наще очи,
всички чакани думи ги няма.
Замълчи, замълчи...
Виж, в очите звучи, туй което с теб чувстваме двама.
Но мълчат и очите понявга, дори.
Щом останем сами под звездите,
ах, тогаз не мълчи.Говори ,
говори туй, което не казват очите.
Говори, говори...
Има думи добри,
малки думи със сила голяма.
Говори, говори...
Замечтани, дори тези думи ги чакаме двама.
Говори...говори...
