Славено, моме, Славено,
Славено, сладка ябълко,
каква те майка раждала,
че си ми толкоз хубава?
Каква те майка раждала,
че си ми толкоз хубава?
Очи ти, моме Славено,
сини са като извори,
коса ти, моме Славено,
коса ти като коприна!
Коса ти, моме Славено,
коса ти като коприна!
Кога запееш, Славено,
цялата къща огласяш,
гласът ти, моме Славено,
като славей във градина!
гласът ти, моме Славено,
като славей във градина!
Снага ти, моме Славено,
тънка е като топола,
хубостта, моме Славено,
божия дарба голяма!
Хубостта, моме Славено,
божия дарба голяма!
