По-по-по-бавно бързай с мен, рано е за влюбване.
Познаваш ме, но не съвсем, от едно целуване...
Мога да мъркам във краката ти,
но мога и да драскам по сърцето ти!
Според настроението, сменям поведението!
На един съм вярна. Как на кой?!? На себе си!
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме. Това е. За утре се не знае.
Полудявам, обожавам как под масата случайно
ме докосваш със коляно, устните си как присвиваш,
как от чашата отпиваш, а каймака на кафето
от върха ти на нослето със езиче как обираш.
После как във мен се гушваш и ми казваш, че ще слушаш,
ако сладкото ти тяло с шоколад намажа цяло.
И ето, аз влизам като танк дайте малко шум за Ани Хоанг
И ще се ровиш в телефона ми,
ще гадаеш кой през пет минути ми звъни,
а за мен ще е забавно, че не осъзнаваш явно:
на един съм вярна. как на кой?!? На себе си!
Не свиквай със мене. Не е добре за тебе.
Не искам въпроси от сорта за мен какво си.
Не свиквай със мене. За връзки нямам време.
Влечеш ме. Това е. За утре се не знае.
