Колко мъже се спираха на моя праг,
колко мечти отлитаха с последен влак.
Колко печал и колко смях ме следваха.
Колко сълзи и колко мъка пресуших,
колко любов докрай раздадох, не спестих.
И колко преживях, съзиждах и рушах,
и в рая бях, и в ада аз горях.
Светица и грешница, и женствена и силна, безпътна и праведна,
светица и грешница, измамна и вярна, разпъната на кръст и преродена пак.
Прашинка от тази вселена.
Моят ден - радост и тревога,
моят път - стръмен път към Бога бе.
Разлюбвана, обичана, желана и отричана,
жена, просто жена.
Моят свят - малък и огромен,
моят сън - и мечта, и спомен бе.
И сянка, и видение, и чудо, и знамение,
различна всеки път, като живота.
Светица и грешница, измамна и вярна,
разпъната на кръст и преродена пак, прашинка от тази вселена.
Светица и грешница, и женствена и силна, безпътна и праведна.
Моят ден - радост и тревога,
моят път - стръмен път към Бога бе.
Разлюбвана, обичана, желана и отричана,
жена, просто жена.
Моят свят, моят сън и сянка, и видение, и чудо, и знамение,
различна всеки път, като живота.
