Грях ли беше че обичах до полуда,
и обрекох се да съм ненужна,
как живеех непрестанно в заблуда ,
как ли не разбрах че сам ти чужда.
Припев:
Рана,в сърцето имам рана ,
от съдба нежелана в сърцето
остана, неизлечима рана.(2)
Всеки спомен
се завръща и боли ме
и сълза от безсилие се стича
и изричам на глас пак твойто име
как не знам ,но и сега те обичам.
Припев:(4)
