Сянка на птица над късните плажове слиза,
бяга, подобно на палав хлапак, бриза,
пясъчни спомени ронят се пак,
вече усещам предесенен знак,
Слънцето бавно загръща се в облачна риза,
все по-студена е всяка вълна,
ала надежда има една...
Припев:
Ах, морето! Ах, морето!
В мен остава...,
но навярно, е което ме спасява.
Сянка на птица от морския бряг литна,
сякаш душа на самотен моряк скитник.
Кой ще опита сега да я спре?
Нейно е силното синьо море,
нейният път ще чертаят отгоре звездите,
бряг си намира всяка вълна
и надежда има една...
Припев:
