Разбирам всичко, прекрасно разбирам -
не съм жената, която ти трябва.
Живот ни чака по чужди квартири,
с безброй тревоги и грижи за хляба.
Защо е нужно така да живеем?
Една раздяла решава проблема.
За малко, казваш, ще спра да се смея,
но благодарна ще бъда след време?
Ще се науча без тебе да живея.
Ще се науча.
Ще се науча от мъка да пея.
Ще се науча.
Но любовта си към тебе да забравя -
не, не обещавам.
Дано да срещнеш жената, с която
ще имаш всичко, което жадуваш.
Не й завиждам - тежко на душата,
която обич с богатство купува.
Защо е нужно така да живеем?
Една раздяла решава проблема.
За малко, казваш, ще спра да се смея,
но благодарна ще бъда след време?
Ще се науча без тебе да живея.
Ще се науча.
Ще се науча от мъка да пея.
Ще се науча.
Но любовта си към тебе да забравя -
не, не обещавам.
Но любовта си към тебе да забравя -
не, не обещавам.
Не обещавам...
