Благодаря Ви, тате и мамо,
че нямахте къщи и тежки имоти,
та за наследство ми дадохте само
гордост и труд, и любов към живота.
Гордост – та в черния час да запея,
моята мъка да не усетят.
Никога никой да не успее
да се промъкне през нея в сърцето ми.
Труд – та каквото със мене да стане,
залъка хляб да изкарвам аз честно.
Чиста душа и с пропукани длани
сила намира за смях и за песен.
И любовта към живота, с която
сивия делник превръщам във празник.
Бедна ли? Аз съм неземно богата!
И се гордея със вас не напразно!
