Седя на бара и си пия лимонада,
а срещу мене гледа някаква жена.
Не беше много стара, нито много млада,
но върху мене погледа си спря.
Защо ме гледа тая толкова усърдно,
не вижда ли, че аз съм малък скромен тип?
А тя дойде при мен и взе, че ме прегърна
и сложи си ръка на моя цип.
Припев:
Стига моля ви мадам, мене много мъ и срам!
Моля, много мъ и срам мене, моля ви мадам!
А може, може, може, може много да ме искаш,
но няма, няма, няма, няма да ти дам.
Дори, дори и в ъгъла да ме притискаш,
не мога, аз съм малък, много мъ и срам.
А тя ме хваща и ме влачи към портала,
усещам тялото си като мъченик.
Защо така ми щипе бузките брутално,
не вижда ли, че аз съм ученик.
Защо така, бе лельо, пускай ме веднага,
за тебе други няма ли във този бар?
Пък и на вашите години не приляга,
нали не ви приличам на снобар.
Припев:...
