Роден съм близо до летищния квартал,
от ей-такова лапе все съм там живял,
наблизо до реката,
в комбина с въздуха и със водата.
Живеех си в хармония с природата,
и даже си харесах аз една мома,
наричаше се Чоки,
тя хвърляше ми погледи дълбоки.
Чоки,Чоки,с погледи дълбоки,
Чоки,Чоки,зеници тъмнооки,
Чоки,Моки,Боки,с две заоблени високи,
ме замая,ме размекна,станах цял на баклава!
При мен ела,девойко страстна,
млада и прекрасно надарена,
при мен ела,
девойко хубава и гиздава,и пременена,
при мен ела,
копней за теб душата ми зашеметена,
ела сега,ще те любя,
ще те тача и милея цял живот!
Обаче цъфна ня`къв байно с портофейл,
със себе си и кон с каруца бе довел,
и мойта скъпа Чока
баща й размени я като стока...
И кипна мойта буйна и гореща кръв.
Бе,к`ъв е тоз отворко,че я купи пръв?!
Открадна ми жената,
и мисля да му крадна аз главата!
