Садила мома край море лозе,
край море лозе със бяло грозде;
хем го садила, хем е думала:
— Ах, лозе, лозе със бяло грозде,
като те садя, кой ще те бере,
кой ще те бере, кой ще те яде,
като си нямам нийде никого,
току си имам едного Бога,
едного Бога и първо либе —
Бог е високо, либе далеко…
