Легнала болна Драгана,
Драгана една на мама.
Чуди са мама, май са
как да си чедо изцери.
Води я мама, води я
по доктори и по баячки.
Всички се чудят и маят,
такава болест не знаят.
Драганината майчица,
сладко Драгана придумва.
Я кажи чедо Драгано
грях ли си мала сложила.
Малеле стара майчице,
като ма пита да кажа.
Га бяхме малки, глупави,
ние се с овчар любихме.
Пък той ма мале излъга,
излъга пък ма не взема.
Че мен ма мале дояда,
че му кошари запалих.
Кога кошари горяха,
мъка ми мале церяха.
Кога агънца блееха,
сърце ми мале късаха.
От тогаз мале заболях,
заболях та не оздравях.
От пуста болест незнайна,
незнайна болест, безцярна
Чедо Драгано,Драгано
девет години как лежиш.
И още девет да лежиш,
грехове да си изплатиш.
