Как искам да се върнеш пак при мен.
В душата ми добра сега е есен.
Без радост пак остана моя ден
и моят сън една любов отнесе.
Къде ли спря в привечерния час.
С кого ти сподели сърце и дума.
Не питам аз. За всекиго от нас
Светът е друг под есенната шума.
Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.
Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.
Как искам да се върнеш пак при мен.
Сърцето те избра и теб те има
във изгрева на твоя идващ ден,
във тайнството на моя сън отминал.
Какво си дала в ледения мраз.
Какво си взела и какво донесе.
Не питам аз. За всекиго от нас
сега тежи прощаващата есен.
Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.
Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.
Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.
