Пак дланта ти бяла маха, питам – докога.
Само нея отдалеч да виждам аз.
Искам дом и топла стряха, не една ръка.
Шепот близък, не далечен глас.
В тези мои длани бели махащи пред път,
в ехото на моя вечно литнал глас,
в наш´те срещи и раздели е събран светът.
Свят във който цялата съм аз.
Стряха да ни бъде този свод.
Свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път: живот – живот,
този свят им е домът.
Стряха да ни бъде този свод.
Свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път: живот – живот,
този свят им е домът.
Аз към теб, а ти към мене цял живот вървим.
Ту ни среща, ту разделя този хубав свят.
Път е цялата вселена, път неизбродим,
в който моя с твоя ден е слят.
Стряха да ни бъде този свод.
Свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път: живот – живот,
този свят им е домът.
Стряха да ни бъде този свод.
Свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път: живот – живот,
този свят им е домът.
Стряха да ни бъде този свод.
Свод, под който вечно сме на път.
Срещнат ли се в път: живот – живот,
този свят им е домът.
