Залива ме порой от думи от мазната уста,
От синия екран изкривен от подлост и лъжа.
Излъскан, дебел и потен, фалшиво безсмислици редиш,
Престорено загрижен кашляш, на гнило ми вониш!
Хора без лица бъркат в лайна-
Натрапени мечти, излишни ценности,
Наперени лица, зад твоята истина.
Редици, гадни костюмари обичат ни за час,
Напомнят ни за дните стари,на всекиго от нас.
Хора без лица бъркат в лайна-
Натрапени мечти, излишни ценности,
Наперени лица, зад твоята истина.
