Търся цвете грейнало в ръцете
на едно момче, дето все го няма…
Всяка пролет и на сън се моля
да ме отвлече, срещнем ли се двама…
Всяка пролет чакам така
да посегне топла ръка
и, покорни, моите рамене
тихо да погали…
И полека ме поведе,
ей така, без да знам накъде
или пролетен огън поне
в мене да запали…
Дълго чака тръпнеща земята
своя миг зелен, своята магия –
Ах, момчето, пролетно и светло,
близо е до мен, как да го открия.
