Ти си най-щастливото момиче.
Знам, че всички те обичат,
може би дори и аз.
В мрака, като паметник те чакам.
Неподвижен и угрижен -
паметник на любовта.
Припев:
Дали така е -
всяка любов ни прави беззащитни
и навярно също малко по-добри.
Но все пак, нали и смешни дори
ни прави тя по-добри.
Ето, със цветя в ръката бавно
някой друг се приближава -
мой колега по тъга.
Припев:
Може би ти също, момиче мое
утре ще се връщаш сама с тъгата.
Може би ти утре ще срещнеш мен във мрака.
Вярвай, вярвай, чакам те аз.
Вярвай във мен само - ще те открия.
Ето - вървят двама.
Дали това сме ние?
Зная, не сме ние, мечтата наша само
сякаш в мене в миг оживя...
На-на-на-на-на-а... (8x)
