Във въздуха се вдига дълго ято
и във нощта незнайно докога
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега.
Яката на палтото си повдига,
усмихва се, косите си реди.
Русува по брега като по книга
току пред любопитните води.
Припев:
дърите завърта и се смее,
защото и е хубаво под тях.
И в този миг забравям, че без нея
години от живота пропилях.
Вълната сива грива ще раздруса
и стъпките и в миг ще прибере.
Ще си отиде тя и в автобуса
край нея ще ухае на море.
А аз ще бъда някъде далече
и само дявол знае докога
в часът, когато с влюбените вечер
жена ми се разхожда по брега
