Ти искаш покои и бягаш, но накрая ще разбереш,
Че някой ден ще трябва да застанеш лице в лице-
С мен
Аз съм твоят проблем от вътре, различната гледна точка в теб,
Завързан съм в теб на възел и съм твоят бунтар проклет;
Аз съм жива оса в ухото, тумор в сърцето на всеки ред;
Излишната част от твоя сив и подреден и тъп живот.
Не можеш-да ме отделиш, не можеш да ме заглушиш,
Аз съм гласът на хаоса, дивия звяр във теб
Парният влак през твоят сън, чук в стената на дните ти.
Виж лицето ми и ще видиш себе си но някой ден ще трябва
да застанеш лице в лице;
Не можеш-да ме отделиш, не можеш да ме заглушиш,
Всяка нощ заставаме лице в лице с теб,
Не можеш да избягаш не можеш да ме спреш.
Ти търсиш и бягаш и викаш и искаш да спра...
Не можеш-да ме отделиш, не можеш да ме заглушиш,
Всяка нощ заставаме лице в лице с теб,
Не можеш да избягаш не можеш да ме спреш.
