Бият тези Хатински камбани
на местата където преди
бели къщи се будели рано
от звъна на брези и звезди.
Бият тези камбани открито
и дочувам козарско звънче,
сякаш пак се прибира с козите
тук едно изгорено момче.
Припев: Сякаш в утрото къща по къща,
със звъна си събира Хатин.
Сякаш село Хатин се завръща,
изгорено до сетен комин.
Бият тези камбани над мене,
бият двайсет и шест са на брой,
брой на къщи за миг изгорени -
те не дават, не дават покой!
Бият, в мене те бият до огън -
вместо звън в мен те отронват искри.
Будят съвести, будят тревоги
и звездите запалват дори!
Припев: Сякаш в утрото къща по къща,
със звъна си събира Хатин.
Сякаш село Хатин се завръща,
изгорено до сетен комин.
