Очите ти са звездни небеса,
косата ти е здрачния воал
на късна вечер – твоята коса.
Дъхът ти свеж – свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя,
посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен,
в таз лунна нощ
с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай
в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце
в таз лунна нощ
под звездни небеса.
Дъхът ти свеж – свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя,
посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен,
в таз лунна нощ
с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай
в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце
в таз лунна нощ
под звездни небеса.
Ела, ела!
