Сънувах, майко, конник бял,
яви ми се
от земи далечни, нечувани
в нашето село пристигна
Момите на мегдана играеха
играеха и песни пееха
И моето либе там беше
снага си бяла кършеше
Конникът горд от седлото слезе
а все мегдана той пристъпи
На дългото хоро хвана се
и с мойто либе заигра
Той само нея гледаше
Ръка й в своята, той държеше
коси й нежни милваше
и нещо на ухото й шепнеше, шепнеше
Сънувах, майко, конник бял,
яви ми се
от земи далечни, нечувани
в нашето село пристигна
Той само нея гледаше
Ръка й в своята, той държеше
коси й нежни милваше
и нещо на ухото й шепнеше
В съня си, майко, виках, виках
нейното име аз повтарях,
ала тя към мен не гледаше,
мойте думи не чуваше, чуваше
ЧУВАШЕЕЕЕ
