Той: Погледът му надалеч достига,
ти искаш ли да дойдеш с мен?
До там нека двама станем част от семира
забравен какво е било.
Заедно ще вървим под звездите
ти искаш ли да литнеш с мен?
До тях нека двама станем част от семира
погледнем през ръба на света.
Дълго вървяха те във сумрака
хванати ръка за ръка.
В този миг безкрайно красиви
заедно божествени бяха. (х2)
Тя: Как искам да стигна с теб до края,
двама да бъдем миг от вечността.
Полета на времето за миг там се спира
между деня и нощта.
Пътят ще следвам с теб надалече
изчезващ в безкрайността.
Там ритъма на времето спира
зад нас е мрак, напред светлина.
