Димитър стадо караше, край него мина Мария,
на пръсти мома стъпваше, вежди гайтани виеше.
Кога Марийо порасна, та ергените подлуди
и моето сърце попари, изгори моме, запали.
Загледал се е Димитър по тази мома Мария,
на лице бяла и червена, на снага тънка и висока.
Кога Марийо порасна, та ергените подлуди
и моето сърце попари, изгори моме, запали.
Че я Димитър причака, кога за вода отива,
пътя и напряко мина и на Мария продума.
Кога Марийо порасна, та ергените подлуди
и моето сърце попари, изгори моме, запали.
Я хайде моме да дойдеш, на нашата байне седянка,
до мене моме да седнеш, до моето дясно коляно.
Байне ле бате Димитре, малка съм още за тебе,
за твоите байне кахъри, кахъри и холам мераци.
