Никой не знае
колко е дълга с теб нощта
Блясък безкраен, дивна луна...
Гледам те тихо,
шарени сънища плета
Спиш и сънуваш розов света
Никой не знае
колко години чакаш ти
принцът незнаен да те спаси
и да целуне сънни очи,
да те събуди, но той мълчи
Гали те с чудни лунни лъчи
Облак пеперуден ще лети
Знам ще стане чудо, но поспи
Как да те събудя... Миг поспри, миг поспри...
Дъх от лунен вятър ще звъни
Капки по стъклата, чуваш ли
Виждаш как луната пак блести, пак блести
Кратка целувка
и ще събудя любовта,
очи ще отвориш за есента
А тя ще те носи
с приказни сребърни ръце,
спи златокоса с бледо лице
И не проливай сънна сълза,
спи и сънувай златни листа,
за да запазим с теб любовта...
