Любима, ела, завържи ме!
Има камера, може дори и да снимаме.
Нямаме време да се разтакаваме.
Както вчера Росен ми обясняваше –
животът е неочаквано кратък.
Бързо, прибират се съседите оттатък,
събличай се, побързай, нямаме време.
О, любима, ела прегърни ме!
Отказвам да участвам в надпреварата,
имам си вече наградата…
О, Любима ела завържи ме!
Искаш ли малко да покрещиме?
Любима, истинската любов я има.
Но дори да не е тъй – ще я съчиниме.
Не търся отговори сложни на прости въпроси.
Ясно е откакто хората са ходили боси –
двамата с теб сме целта и причината,
знаеме, за появата на първите едноклетъчни…
Съблечи се, побързай, нямаме време…
О, любима, ела прегърни ме!
Отказвам да участвам в надпреварата,
имам си вече наградата…
О, Любима ела завържи ме!
Искаш ли малко да покрещиме?
