Тази нощ е празник,
вместо теб с мен празнува
мястото ти празно.
Сядам срещу него,
твоита чаша му поднасям
с часове го гледам.
Дрехите ти върху стола
ги подреждам пак.
Твоят мирис още е върху тях.
И само теб сега те няма
и все едно, че нищо нямам
в този дом, до вчера бе с любов!
Един човек, а всъщност всичко
отиде си и е излишно
Сърцето ми към живота безразлично.
Казват, че е празник - може би,
но не за мене ... Вътре в мен е празво...
Тръгвам без посока,
да избягам, да забравя
режещата болка.
Всички улици и хора
празнично блестят.
Жив и цветен е за тях света
И само теб сега те няма
и все едно, че нищо нямам
в този дом, до вчера бе с любов!
Един човек, а всъщност всичко
отиде си и е излишно
Сърцето ми към живота безразлично.
