Разкажи, излъжи,
че чакаш все така,
че обичаш и тъжиш
за твоя мъж в нощта.
Дай ръка без страх, дори и да боли
спомни си дните ни.
Облегни се на моето рамо
и без драми нека повървим.
Разкажи, излъжи,
че искаш все така
дъх във дъх да задържиш
за миг целувката.
Изиграй ми във здрача
Жулиета как плаче
и ще ти простя.
Искам да е красиво,
като в сън да е живо,
с истинска сълза.
Но струва ли нещо това?
И какво ако не любовта?
С годините (годините)
възкръсваме от клади буйни.
Още чувам смях (чувам смях)
и раздели много шумни.
Разкажи, излъжи,
че искаш все така
дъх във дъх да задържиш
за миг целувката.
Но струва ли нещо това?
И какво ако не любовта?
С годините (годините)
възкръсваме от клади буйни.
Още чувам смях (чувам смях)
и раздели много шумни.
Ти играеш пак (играеш пак)
любовна роля – Жулиета.
Но с годините (годините)
от дявола си все превзета.
Разкажи, излъжи...
