Далече от прожекторите цветни,
от хаоса на карнавала.
Танцуват два силуета, пред раздяла!
Тук няма обективи любопитни, приятели случайни.
Дори да видят нещичко звездите, пазят тайна!
Наздравица, луната ги целува.
И глътка вино, глътка вино,
горчи до късно, горчи до късно…
Докосва вятърът самотна струна,
докосва вятърът самотна струна,
тя се къса, тя се къса…
Далече от прожекторите цветни,
от хаоса на карнавала,
Танцуват два силуета, пред раздяла!
Единствено, единствено сърцата,
отмерват пулса на тангото.
И любовта изглежда по е кратка от живота!
И някак неусетно свършва танца.
И все едно е, все едно е,
кой ще плаща, кой ще плаща…
Като сълза на тротоара дансинг,
остава, остава да блести,
строшена чаша, строшена чаша…
