Заспиваш, слънчице, приспиваш ме.
От теб съм отвлечен в съня си.
Пренасяш ми някъде, красиво е.
Превръщаш мечтите ми в спомени.
Косата ти шума е.
Краката ни корени.
Ръцете са вплетени.
Не виждам от клоните.
Отпивам, слънчице, опиваш ме.
Какво е сънят без сънуване?
Морето е малко, звездите големи.
Целуваш ме. Чувствам се хубава.
Животът ни шума е.
Мечтите ни корени.
Съдбите са вплетени.
Не виждам от клоните.
Тодор Янкулов
